Лято, жега.
Нощта преваля,
а сън не ми дохожда.
Тъжни мисли
в главата ми витаят,
спомени далечни-
душата ми измъчват
и стрели-
сърцето ми пробождат.
Годините-
прегърбени старици,
глави допрели
за мен  клюкарстват,
мира   ми  не  дават.
Ум напрягаям,
взирам се в ноща,
тръся
една поне надежда,
че по-добър ще е
утрешния ми ден!
И моля се на Бога,
Надежда да ми прати,
добра Надежда-
носеща ми сън!