Мила, Мамо,
що си ме родила,
син за радост и утеха,
що си се мъчила,
що си ме гледала
и надежди празни си хранила?

Син нехрани-маика
аз излязох,
далеч от теб заминах,
оставих те сиротна
без помощ и утеха.
И вместо радост -
само мъка и сълзи ти нося.

Прости ми Мале,
но ти сама ме посъветва
хляб , късмет
далеч да тръся,
тебе да не жаля-
себе си да гледам.

Знаи, жал ми е за Тебе
и съвест ме измъчва
и веднага аз при тебе
бих се върнал,
върнал и прегърнал
мила, моя Мамо!