Време е за море. Цяло семеино  щастие беше да получиш карти за море. Имаше и то не малко. Профсъюзите се грижеха за това. Наемаха частни квартири, бунгала, беше мизерия, но все пак ,близо си до морето., плажовете бяха безплатни. Хранехме се в импровизирани столове, храната бе , като за млади прасенца, но ядяхме, изтущени от морето.Един ден обаче масово възроптяхме  срещу обяда. Сервираха ни  ориз с кожи от шии на гъски и то от консерви, почти развалени, миришат. Трнспорта бе ужасен. Автобуси грохнали, влакове претоварени. Изтръпявахме всички незгоди, само и само да се върнем с загар и се изфукаме,че сме били на море.
Които имаха коли(обикновено москвичи 70 те години), бяха къде, къде по щастливи. Но и москвичите създаваха проблеми. Ето един случаи, как с нов москвич на морето закъса един приятел., колега. С жена си и двете си9 деца, завършил  вече летуването и си тръгват обратно за Пловдив-щастливи и доволни. Но за проклетия, уж нов, москвича угаснал и не ще и не ще да върви. Колегата, уж инжинер, чопли, пипа , удря-не ще.
За щастие  наблизо му казал колега ,че има сервиз и го дотеглил до там. Гледа колегата: десетки коли чакат  пред приемната. Казали му абсурд е да стане днес. Изпаднал в паника -жена, деца-густото отива на кино. Дошла му една смела идея и решил да деиства.
Отишал на портала и попитал къде е канцеларията на партииния секретар на сервиза.
Казал, че  е негов колега, от Пловдив и иска да го види. Приел го парт-секретаря  радушно;"С какво мога да ви помогна и т.н.И докато изпият по едно кафе-москвича е готов.
Няма КАК ДА Е ЗНАЕЛ ПАРТ. СЕКРЕТАРЯ, ЧЕ ТОЗИ МНИМ КОЛЕГА ДОРИ НЕ БЕ ПАРТИЕН ЧЛЕН  Силни бяха партиините секретари. Власт имаха дори над директорите.
Наблюдаваха ги дали спазват партиината линия и т, н,
А моя колега и приятел, г-н К----В, ерудиран и възпитан, в безисходно положениве е намерил  решение на проблема си.
Та такива ми ти спомени от Черно море по времето на СОЦА.