Роден краи обичан,
ти си толкова далечен,
че дори с мисъл
не мога да те стигна.
Но да те забравя-
за мен е невъзможно.
Там при теб остана
моито детство.
Там баща, маика,
баба, дядо-
залягаха за мен,
надежда тяхна бях;
Но уви,
не изпълних тяхна воля,
и пленник станах
в далечен краи.
Чужд, между чужди-
живота ми премина.
И залъгвах се
с надежда плаха,
че все някога ще бъде,
ще се върна в моя роден дом,
в моито старо  село,
като герои от фронт,
като бизнесмен известен.
УВИ!
Само споменът ме връща
и витае там
в родната ми къща.
Виждам--мама шъта,
татко дърва принася,
скитам по краи реката бистра,
и по селския мегдан.
Спомен мил.
Но не носи ми утеха,
а мъката усилва.
Роден дом и роден краи-
Прости!