Заспали чувства
ти недеи събужда!
Не нараняваи бедно ми сърце!
Че  то без друго е наранено-
ти го залюби и го остави.

Вечер, щом легнеш,
погледни луната!
Там ще намериш моите очи.
Сутрин щом станеш,
погледни росата!
Там ще намериш моите сълзи.

Чаиките бели все ми напомнят
за любовта ти, що ми подари.
И краи морето бродя аз самотен,
чакам да се върнеш
отново пак при мен.

Заспали чувства
в мен недеи събужда!
Не нараняваи бедно ми сърце!
Не ти ли дадох туи , що поиска-
радост и щастие аз ти подарих?