Днес пътувах из моята родина.
Минах равнините.
навлязох в планините,
преминах я от юг-до север.
Гледах я с възхита:
"Ех,че е красива
моята България!"
Боядисана в зелено;
окрасена със  бяло-
цъфнали овошки,
а покраи пътя-
кимат ми ружите червени!
"Ех, че е красива,
моята Родина!"
Гледам и се радвам:
лозя-декари безкраини,
ниви избуяли,
градини и поля широки,
гори, реки;
Раиски кът е нашата Родина.
И климата ни благодатен;
няма урагани, няма суши;
Богатство всичко това е>
Стига сме ревали,
стига сме плакали.
От нас работа се иска.
плаче, които му не стиска.