В Дискотеката  шумна,
на данцинга  -циментов,
след  девет водки изпити
лежи юнака  и пъшка,
в младост и сила мъжка,
паднал в бои  ръкопашен,
неравен.
.
На една страна
захвърлил чаша,
на друга цигара
на две строшена,
очи тъмнеят, глава се люшка,
уста проклинят-
руската водка.
Фолка свири, не спира
и кръвта по силно тече.
"Пеите   фолк-певици:
ще да загине и тоз юнак,
но млъкни сърце:"
Настане утро,слънце изгрее;
над него:
три полуголи фолк певици:
една го пръска с вода студена,
друга с бяла кръпа го бръше.
трета го в уста целува,
а тои я гледа мила, засмяна:
"и доста пияна.
"Кажи ми сестро,
де е моята вярна банда,
пък ми вземи душата,
аз изкам , сестро
тук да загина,."
Те се пляснат по задник,
па се прегърнат,
летят и пеят
и тръсят бандата
на героя Дискотечен.
Героят-на нашето време.