Нощ.
Всичко спи.
Пазач съм там един
мълком бдя в мрака
и в моята морна гърд
се спомени редят:
О, знаи в оня миг
ти уби моя блян светъл
и погуби нашата любов.
Чуи, как плача ,
чуи ме как проклинам
в нощта.
Идва  деня,
в които ще се върна;
но как очите ти ще срещна,
как ще те подмина?
Знам: заболи ще ме сърцето,.
душа ми ще заплаче
за нашата изгубена любов.
За всичко виновна беше Ти.

,
.