Вървиш, пътуваш
по пътя на живота свои,
начертан от Бога и съдбата.
Но ето идва ден-
пътя свръшва.
Спираш. Слизаш.
Последна спирка.
От тук нататък-
мрак, покои.
Вечен сън заспиваш.
Изчезваш от Земята
яко дим.
Дали някои ще те помни?
Зависи от делата
твои земни.
Не тъжи!
Такава е съдбата
на всички земни
същества.
Уви!