Тои я чакаше, чакаше сам,
тои я чакаше , чакаше там
дето свръшва тролея.
Слезе някакъв млад офицер,
слезе дама с чадъра си чер,
но я нямаше, нямаше Нея.
Тогава хрумна му идея:
часовникът и тои си рече;
часовникът е виноват,
че вечно все върви назад.

Тои Я чакаше чакаше сам,
тои Я чакаше, чакаше там
дето свръшва тролея.
Слезе толкова много народ,
слезе целият градски живот,
но я нямаше, нямаше Нея.

Тогава хрумна му идея:
часовникът и тои си рече;
часовникът е виноват,
че вечно все върви назад
И весело в есента
тои тръгна, свиркаики с уста.

ПС: наивник-веселяк"