Чудя се , защо съм тук?
Явно станала е грешка.
Трябваше да бъда там на село,
да крача след дядовия плуг,
угарите черни да ора,
семена да хвърлям.

Не, незнам , защо съм тук,
в града шумен, непознат;
затворен между  четири стени,
струва ми се-присъда
доживотна излежавам.

Да, помня още ония дни
ТКЗС-то  щом доиде:
вземаха всичката земя
и прогониха ни нас от село.

"Бягаи, рече  татко,
Бягаи, рече  мама;
иди в града учи
и себе си спаси!"

Че спасение ли бе това,
живота ми премина в борба:
за жилище, кола
и накрая-живуркане
с пенсииката жалка.

И питам се сега:
кои да  обвиня, кои сгреши:
мама, татко, аз
или Партията "безгрешна"?:
Кажете Вие,
аз не мога да реша?

Ако нямаше ТКЗС-та, хората щяха да са си на село, а ако не бяха развалили катуните на циганите, и те щяха да са малко, а нямаше да лежат и да чакат социални помощи.