Години трудни бяха:
на революции пролетарски,
на разгром, на страхове;
но моето семеиство
посрещаше ги храбро
всичките  злини..
Вземаха ни земята и горите,
но оставиха ни лозето любимо,
а от гроздето му сладко,
правеше баща ми вино.
И всяка зимна вечер
в собата широка,
на масата старинна
цялото семеиство:
Татко, мама, баба
и ние три деца,
всички с чаши в ръка
отпивахме
от виното вълшебно.
Песен стара,
подхващаше я мама,
после татко с плътен глас
запяваше шлагер  стар,
пригласяше му мама.
А ние децата
слушахме щастливи,
че мама и татко пеят!
Какво по -хубаво от това?
Често идваха
приятели, роднини
и се лееха вино, песни
до зори.
Така с виното червено
си подслаждахме живота
и по-лесно преживяхме
времето превратно.