Пред компютъра вглъбен
и с  Музата, на лявото си рамо,
върти ми се един рефрен
и да го улуча все не мога.

От кухнята жена ми се провикна!
" Чух те мила, идвам,
само моля тихо , тихо,
да не прогониш Музата плашлива,
че едвам съм я привлякал.

" Зарежи го тоз компютър,
стар си вече за поезия, игри,
иди за хляб и мляко,
че се свечери!"

Ах, мила, жено
пак ме хвърляш в проза,
нали с романтика се взехме
и не остана ли в теб от нея
поне една, едничка доза.