Село, село,
Пусто запустело.
Къде за твоите
стопани ранобудни,
ранобудни, работливи;
децата им игриви,
стадата многоброини
и кучетата верни.
Призрачно стърчат
старите ти къщи,
без прозорци,без врати,
с тревясали дворове.
Тук отдавана хора не живеят,
сякаш , чума е минала.

Тук, там , сиротен,
самотен пенсионер битува;
в страх дните му минават,
че ще мине циганин  жесток,
живота да му вземе
и пенсииката жалка.

Жал ми е за тебе
родно, мило село,.
Много села са като тебе.
Държавата ни  родна
градска е станала.

Отдавна ази те напуснах
и затова : Прошка ще ти изскам,
мое родно село!

За да построим комунизма трябваше да разрушим селата.
Спомням си виц разказан от любимия на целия български народ -ТАТО.
– Като пътувах за родното си село силно ми замириса на изгорена гума. В Правец миришеше най-много. Попитах защо е така.– Ами като станахме град, селяните си изгориха цървулите.
Докато има комунисти в парламента няма да получиш прошка.