Закон неписан!: На пътя всички сме равни-от цар до пъдар!Зависим един от друг. Ако сгрешиш погубваш не само себе си но и други, невинни хора.
КАТАСТРОФА
Един млад поет катастрофира!
На осемнадесет години;
Уби една жена невинна,
Рани петима.
Поета  в шок е .
Никога не е мислил,
Че може да убие.
Как стана-не разбра.
Потеглиха с джипа мощен,
С любимата девоика,
С приятели добри;
Млади, весели, щастливи.

Но, уви!Поета не предвиди
Пътя мокър, хлъзгав.
Тежкият джип поднесе,
Стана непослушен на волана
В насрещното премина-
Удар-катастрофа- смърт!
Жалко!
Жалко за маиката старица,
За петимата ранени
И наи вече за Поета.
От стиховете му личи,
Че душата му е нежна,
Изживява някаква тъга.
Жалко!
Тази катастрофа
Как ще понесе
Душата на Поета .
Жалко, много жалко
За поета млад!