Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2015 21:59 - Жестоки времена
Автор: yolo39 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 553 Коментари: 0 Гласове:
0



1956 година.село Лик. Врачанско.
С много зор, с много усилия на РК на БКП, на ОК на БКП и на  Народната милиция, наи после бе учредено ТКЗСТ о в село. Е, наложи се да бъдат привикани и закарани във Враца , първеците, по заможните и тези които наи се противяхая. След една седмица на агитация,се завърнаха вече убедени в предимството на ТКЗС-то.
На тези селяни , които пък имаха ученици в гимназията , им бе подсказано отПартога, че за да следват ще им трябват бележки.. както бе случая с моя баща.Баща ми бе един от авторитетите на селото. Тои щом се записа, записаха се  почти 90 % от селяните.На незаписалите се дадоха   бедна земя,  орници .
На учредителното събрание селяните единодушно избраха за председател бащами. За негов заместник , учителя оп прогимназията,Партиините кандидати , бяха отхвърлени.
Положението бе тежко. Събраните животни стояха на открито. Имаше само  временна ограда, до  под гробището. Кравите ревяха, тръсеха начин да се приберат при стопаните си.След една седмица селяните от долната махала не издържаха, втурнаха се и си вземаха животните.Милиция, разправия , докато ги върнат обратно,
Страх ни беше за баща ни . В съседното село-Синъо бърдо-застреляха председателя, както си седял в канцеларията.
Въпреки всичко беше вече пролет. Хората се страхуваха за бъдещето си, но бяха работни  хора. Пролетта и наВИКА ДА СЕ ТРУДЯТ , ГИ ИЗКАРА НА ПОЛЕТОРазпределени на бригади, звена , се втурнаха  на работа. Засяха царевица, овес,  боб. Наи важното производство на селото обаче беше подготовката и засаждането на лозов материал. Като частници, така и сега трябваше да се произведат -стотици хиляди  лозови  пръчки.Имаше и договор с РКС-то
Хората бързо свикнаха с колективния труд, даже имаше шеги, маитапи на нивите. Ръководството бракуваше животни, колеха ги и караха на нивите топла храна.
Вкорениха лозовите насаждения, построиха и обори за животните. Стадата овце подслониха  по кошарите извън селото. Такива имаше поне 50 бр.
Но възникна спор: Кои да жъне нивите засяти есентта от частните стопани? Те селяните си бяха дали земята, но посятото жито го смятаха за свое. Искаха сами да си го ожънат, да си осигурят хляба. От  Окръжния , категорично отказаха. То пък се роди жито-огън.
Този път  обаче Партията не позна. Никои не искаше да излезе да жъне. Комбаини нямаше, в село се жънеше на ръка.Застои- до Елин ден-2 ри август 1956 година, Никои не празнуваше. "Повечето хора се криеха вм къщите си. Беше към 2 часа след обяд. Небето се покри с черни облаци. Стъмни се. Мълнии, грамотевици, невиждани даже и за старите селяни. Пороен дъжд и мик след него - градушда= яице и орех, както е писал Яворов. Някъде 2 часа. изпочупи ни прозорците.  Спря. Миг тишина и рев- счкаш всички жени от селото се бяха сдумали. Нареждаха , като на умряло. Виеха кучета, мучаха животни.Плачеха деца.Резултатите бяха плачевни: Житото бе замазано на земятаи оронено. Царевицата окръшена,пръчките на лозята и пръта бяха обелени. Реколта, плодове, грозде всичко бе унищожено. Бедствие.И така Великата Партия на комунистите остави едно село от 2000 труженици без хляб.
Жените кълняха, мъжете псуваха ,но каква е фаидата.Сагата продължава, но аз спирам. Не издържам.



Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: yolo39
Категория: Лични дневници
Прочетен: 601551
Постинги: 869
Коментари: 82
Гласове: 242
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031