Постинг
17.11.2015 22:35 -
Речни спомени
Моито родно село се намира на 9 км, югоизточно от гр Мездра. Има странното име ЛИК.
Води се полупланинско, разположено е в полите на три баира: Салтирето, Чичера и Ветрен.През селото текат две реки, Пороиница и Барложница.През тях има 5 моста.
Пороиница е по голямата от двете. Не пресъхва през лятото. Не премиминава през други села, от планината идва чиста, бистра направо в наше село, Двете реки се сливат в една под сами мегдана на селото. Когато завалят пороини дъждове и двете прииждат мътни, бучат страховито. Хората се събират да гледат атракцията
Любимата река на всички беше Пороиница.Бистра вода, с много вирове и вирчета, с водоскоци, топла от 1 ви маи до 30 септември.В тях се къпехме всички, малки и голями, жени и мъже.Момчетата и мъжете се къпехме чисто голи, като индианците.,.По голямите момчета и мъжете се къпехме в дибоките вирове, а децата и жените в по плитки такива. За жените имаше специални места за пране, наречени"белилки". Там къпеха и децата си.Вирове и вирчета, колкото щеш. Но наи известния и посещаван
беше"Панчов вир" Този вир преставляваше един естествен басеин. Ограден от всякъде от скали, четириъгален, с камено, дъно.От две места блъскаха водоскоци в него, същински Джакузета.В този вир се научиха почти всички момчета да плуват.
Спомням си , вира посещаваше , един , два пъти през лятото , едно много интересно старче,
Събличаше се някък срамежливо, прикриваше се с ръка отпред и пристъпваше внимателно, нагазваше в водата и клякашем в ъгъла на вира, в плиткото. Имаше бяла, розова кожа, като пеленаче. В главата беше същински дядо Коледа, какъвто го рисуват по картичките. Бяло лице, червени бузки, бяла брада , благо усмихнат и с щастлив детски поглед.Гледаше ни как се гмуркахме, гонехме и ни се радваше. От време на време
хвърляше по малко вода с ръце по раменете си.
Двете реки бяха кръвните артерии на селото/ От тях пиеха животните, хората поливаха градините си, наливаха вода да пръскат лозята си, да строят и т. н. На Пороиница имаше и 5 мелници и две тепавици. Имаше и риба. Ние момчетата ловяхме с ръце. Гмуркахме се под подмолите, бъркахме под каманите и пълнехме торбичките с мряни и кленове.
Сега реките пак са там и протичат, но няма вече млади хора да ги оживяват. Водата им е намаляла, обрасли са с търни. Селото от 2000 жители са останали около 300 пенсионери. А за всички , като мене родени в с Лик, остават само спомените за доброто старо време на това чудно село.Чесно да си призная все още се чуствам, като имигрант. А заветната мечта на имигранта е , че все някога ще се завърне в родното си място.
Води се полупланинско, разположено е в полите на три баира: Салтирето, Чичера и Ветрен.През селото текат две реки, Пороиница и Барложница.През тях има 5 моста.
Пороиница е по голямата от двете. Не пресъхва през лятото. Не премиминава през други села, от планината идва чиста, бистра направо в наше село, Двете реки се сливат в една под сами мегдана на селото. Когато завалят пороини дъждове и двете прииждат мътни, бучат страховито. Хората се събират да гледат атракцията
Любимата река на всички беше Пороиница.Бистра вода, с много вирове и вирчета, с водоскоци, топла от 1 ви маи до 30 септември.В тях се къпехме всички, малки и голями, жени и мъже.Момчетата и мъжете се къпехме чисто голи, като индианците.,.По голямите момчета и мъжете се къпехме в дибоките вирове, а децата и жените в по плитки такива. За жените имаше специални места за пране, наречени"белилки". Там къпеха и децата си.Вирове и вирчета, колкото щеш. Но наи известния и посещаван
беше"Панчов вир" Този вир преставляваше един естествен басеин. Ограден от всякъде от скали, четириъгален, с камено, дъно.От две места блъскаха водоскоци в него, същински Джакузета.В този вир се научиха почти всички момчета да плуват.
Спомням си , вира посещаваше , един , два пъти през лятото , едно много интересно старче,
Събличаше се някък срамежливо, прикриваше се с ръка отпред и пристъпваше внимателно, нагазваше в водата и клякашем в ъгъла на вира, в плиткото. Имаше бяла, розова кожа, като пеленаче. В главата беше същински дядо Коледа, какъвто го рисуват по картичките. Бяло лице, червени бузки, бяла брада , благо усмихнат и с щастлив детски поглед.Гледаше ни как се гмуркахме, гонехме и ни се радваше. От време на време
хвърляше по малко вода с ръце по раменете си.
Двете реки бяха кръвните артерии на селото/ От тях пиеха животните, хората поливаха градините си, наливаха вода да пръскат лозята си, да строят и т. н. На Пороиница имаше и 5 мелници и две тепавици. Имаше и риба. Ние момчетата ловяхме с ръце. Гмуркахме се под подмолите, бъркахме под каманите и пълнехме торбичките с мряни и кленове.
Сега реките пак са там и протичат, но няма вече млади хора да ги оживяват. Водата им е намаляла, обрасли са с търни. Селото от 2000 жители са останали около 300 пенсионери. А за всички , като мене родени в с Лик, остават само спомените за доброто старо време на това чудно село.Чесно да си призная все още се чуствам, като имигрант. А заветната мечта на имигранта е , че все някога ще се завърне в родното си място.
Вълнообразно
Няма коментари