Там в далечна Сахара
Лунния облик догаря
И бедуин , с  цитра в ръка"
Приказска  стара разсказва:

Живял е нявга султана Юнина.
Властен и жесток, владетел бил тои,
Но имал два хубави сина.
По--малкият от тях
Обикнал девоика в полето
И тяхната любов по-светла била
От всички звезди на небето.

И завел я тои
В бащин си дом за кралица.
Но злия баща, безпределно  жесток,
Хвърлил ги двама в тъмница.

Едва на есдмия ден,
Луната , като изгряла:
"Не ме целуваи ти, казала му тя,
Духове витаят краи нази.
И гробната птица с писък в нощта,
Отнела душите на двама.
........................................
Тъжна приказка.