"Старостта изтрива красота--"
======================
Маргарита
Тя беше първото момиче,
Тя беше първата мечта,
Тя беше първото  "обичам",
И първата въздишка--ТЯ.

Една разкошна Маргарита,
Родена с името на цвят
Създадена да накити
И без туи, този китен свят.

Как я обичах, как предричах,
Чрез евтиния номер стар:
" Обича ме, не, ме обича"
Изкъсвах толкова  листя,
Съсипвах толкоз маргаритки,
Цветя невинни и добри.

А тя под русите си плитки
Не ме поглеждаше дори.
" Да," Не "  " Да"  Не "
Аз късах,мятах, нежните листенца
И побеляваха : земята,
Косите, нашите сърца.

Случаино, скоро пак видях Я
__Ах , Боже мои, какъв поврат!
Как бе възможно да увехне
Жената с името на цвят?
Напразно , с поглед тъжен тръсех
Цветчето, плитчиците в кръг.
Листята някои бе окъсал,
Останал беше само стрък!