Полунощ е!
Градът спи уморен!
Не е тъмно
Светят  лампи вън;
Спят хората,
Спят колите им,
Спят кучета и котки;
Лягам и аз да спя.
Но уви, не мога;
Мозъкът ми буден ме държи.
Мисли, мисли,
Деня отчита, мисли за утре,
Мисли за близката зима,
За свметките,
За болежките по тялото ми старо,
Мисли  мозъка , не спира
И не разбира
Че безсъние тъи ми причинява
И че това ме поболява.
Пия хапче, едно, две,
Не, не се покорява.
Почвам да броя;
Хиляда овце и обратно
Не, не ще.
С мислите си продължава
Нищо не го спира!
Нощта си отива.
Някъде влак изсвири,
Излая куче, зора зазори.
..............................
 Наи после!
Маи му свърши бензина:
Притихна, кротко заспа.
 И тои и аз!