Още един ден изхарчих от лимита си. Колко ли ми остават? Не съм се замислял.Затова и не ги жаля  .Ето как мина днешния ми ден:Ставане без часовник, разходих кучето и то мене,купих вестници, за мен и жената, хляб и мляко.Следва ; закуска,кафе, четене, новините по ТВ.
Стоп; чешмата капеше-оправих я. Жената готви   обяда,. Тишина.; кучето спи,, времето есенно-топло,Идилия. Живот- пенсионерска мечта.
Телефона звъни:"Мамо, татко, как сте?__ Добре, добре , сме!
__Следва обяд. После следобедна дрямка.
Привечер  с кучето в Парка
 Вечеря, Телевизия, новините, времето, филм.Хапчета.
 Денят свърши. Следва  СЪН. Но   не идва.  Врътя се в леглото. Не съм доволен от изминалия, похарчен ден,.С нищо не запомних този ден . Беше наи-обикновен.
 Еи така отиват си дните и не ми е жал .
Отиват си и парите,за тях ми е жал.Защо ли, защото ме страх,че ще свършат..
Еи  така  мина един мои ден..

МНОГО ПОЗНАТО ........