И пак за  наше село:
Ставаха сватби  от ноември до матр месец  В събота и неделя и по две някои път.
След изпълнение на всички обреди;венчавка в цръквата, игра пред кръстника  и др. веселието продължаваше на сред селото на мегдана. Там започваха едни  буини хора ,масови, моми, ергени, жени, мъже, деца. Иху, писъци, викове.Музиката винаги беше духова.Оркестрите идваха от други села. Известен бе  оркестъра на "Тараланите", Радовенския и др.Имаха голями тъпани и непременно ,неуморим кларнетист.Свиреха без прекъсване часове наред.Имаше и изпълнения в които  музикантите  свиреха и пееха.Почти винаги изпълняваха  една песен от която съм запомнил един куплет:
"Защо ме биеш Асан ага,
Защо ми трошиш ребрата,
Нали съм твоя седма жена
Дето ме взема от катуна".
-----------------------------------
Пееха я и участниците в хорото , ставаше нещо , като оперен  театър.

Изпълняваха и още една закачлива песен, хороводна, от която , също помня само един  стих:
"На Дундаки детето,
Пие вино с котлето,
Дунди, дунди, Дундак,
Черна котка с мустак
Не е особено  изиск
на  бе тази песен, но повдигаше настроението, особено на мъжете,
които  често подменяха думата ,котка