Всяка сутрин в парка,
Като кучето си аз разхождам,
Срещам кварталния идиот;
Засмян и добродушен,
С поглед втренчен някъде далеч,
Незнам дали ме забелязва.
Върви със ситни стъпки,устремен,
Сякаш дела важни го очакват.
Стига чак до Булеварда,спира.

Гледа  реката от коли
И струва ми се ,че разбира,
Че  не може отсреща да премине.

Обръща се и тръгва
По пътя си обратен.
И пак със ситни стъпки
И поглед в себе си вгълбен,
С лице с лъчиста доброта
Върви си нашия квартален идиот
.И никого не плаши.

Децата от квартала
ХЕЛОИН са го кръстили,
Притичват покраи него
И го поздрвяват:
"Хелоу, Хелоине"
Дали ги чува, или не
Признак тои не дава,
Върви си и не спира,
Към другия краи на Парка.
Да , такъв е нашия квартален идиот,
Пример тои ни дава,
Как да бъдем  по добри.
,