На бряг , на Черно морен
Рибар безгрижно пеи,
А вятъра до него,
Тръстиката  люлеи.

Рибар тръстика отрязва
И свирка направи,
Но вместо песен звучна
Тя думи  зареди

Не пеи, не пвеи Рибарю,
Над моя гроб свещен,
Че аз бях млада девоика
И хубавица бях,!

Маика ми мащеха беше,
От нея  брат  имах
, Веднъш ме тои доведе
На тоз пустинен бряг.

Любов тои ми предложи
Пари ми спомена
На любовта му отказах
Парите не му взех

Извади нож уби ме
Без милост и без жал
И сам ми гроба изкопа
На тоз скалистен бряг.

От моите сълзи горчиви
Морето придоиде .
От моите тежки въздишки
Тръстиката расте!