Защо тъи често ни спохожда
Тъгата в сърцето и душата?
Тъжим  дори след радост,
Че кратка е била.

Тъжим за изминалото лято,
Тъжим и когато влюбени сме даже,
Тъжим за обиди, неуспехи,
Тъжим за детство и за младост,
За неизживяните мечти;
За изгубените близки.

Тъжим, дори,когато ни обичат.
Защо ли ,аз се питам
Пишем тъжни стихове
И пеем тъжни песни,
Когато с приятел се напием

Защо?Нима тъжни Бог ни е създал?

П.С. Тъгата ,като филосовско понятие:
Познанието ражда тъга.
Тъжим, че  сме смъртни;
Тъжим за изгубената стара Родина-планетата от ,която сме дошли на земята !
(според уфолозите)