Рано, рани  монахиня,
Рано, пред зори,
Росно цвете да  набере,
Тъжна песен да изпеи.

Любила съм аз едничък
,Но съдбата ми го взе,
Кога на БОГА  дух предаваше,
С клетва тои ме заякълна:
Да не ходиш, да не люби"ш
Друго любе освен  мен
Монахиня в манастир да идеш
Монахиня чак до гроб.



Епилог на Г. И.
На гроба мои ,
Поникнат ще цветя,
Това са моите песни недопяти,
На гроба мои, поникнеш ще и ти,
От вси цветя, наи хубавото цвете.