Родната ми къща беше на брега на  една бистра , планинска река.в лятна вечер, отваряхме прозорците  и жабешкия хор ни приспиваше,а когато реката придоидеше след дъж  и забучи страховито, затваряхме  очи и си предстсвяхме, че леглата ни са лодки и реката ни носи, носи, надалече,чак до морето. Страхът изчезваше и заспивахме, вълшебен сън. сега къщата си е оше там, краи реката , но е запустяла.

До къщата имахме  стопански двор, пълен с животни.Животните се събуждаха рано и
и започваха един  истински  песенен хор.
Първо, то се знае,кукоригаше петела.
След него Шаро залаиваше с яд
"Ах петленце само да ми паднеш"
Шопара Гошо и тои събуден загрухтява,
Че е гладен вече-известява,
От обора теленце  жално измъчава,
Маика му  с грижовно  муу,
Го успокоява

От кошарата задружно,
Агънцата дребни мекат.
Да бозаят вече искат
Овцете -маики  с БАА, БАА, ги успокояват.
И за да сложи ред,
Марко дългоухи
Надува си кларнет
И за миг настъпва тишина.

Да, в нашия стопански двор,
Имахме същински, акапелен хор.