За къде ли все още бързам?
Дълъг път изминах вече,
Пътя на живота мои,
Борба неравна  с него водих
И смятам,че почивка заслужавам.

Че съм уморен и остарял,
От далеч се вижда_
Белези от житеиски травми;
Строител аз на СОЦА бях,
След това в капитализма див
Се хвърлих с всички сили,
Бизнес правих,
Беше трудно и страшно,но успях,
Да успях,
Аз съм от малкото успели
И затова в заслужена почивка
Аз излизам, преди края.
Ще седна в парка и ще гледам;
Слънцето, небето,
Треви, цветята, играещи деца;
Това е раят земен, ненагледен,
(едва ли има друг)
За това в почивка азизлизам,
Заслужен отдих ,преди КРАЯ.
Заслужавам го , нали!