Беше август 1944 година.Воината бушуваше с пълна сила.Смятахме,че с нашето село сме добре скрити всред предпланините на стара планина, но ,уви,не бе така.Оказа се ,че небето над село  е въздушния път на американските  бомбардировачи ,летящи към София.Идвали от летища от Италия.Селския глашатаи биеше барабана и ни предупреждаваше да излезем от ръщите и да се укрием  в гората или в някоя долчинка.Стояхме докато ятото от самолети премине над селото.
Беше топъл летен ден.Тази сутрин барабана не беше бил и не бе ни предупредил за самолети.Изведнъш откъм  високия рид  ,от север,изникна голям самолет,крепост ,както ги наричали,мина ниско на къщите,като огромна птица,кокошките се раскрякаха,кучетата ,залаяха, хората се снишиха ,уплашено. Всичко стана за миг и се чу страшен грохот.Самолета се беше разбил  на около 2 км над селото,в местноста "Усоето" Няколко момчета и мъже затичаха да видят какво е станало.Почти цялото село се събра на мегдана. Кмета доиде да успокои хората, каза ,че ще доидат военни от Враца.Някои каза ,че е видял от самолета да скачат парашутисти. И ето ги четерима  американски пилоти, идат и носят  свои другар , загинал ,не му се отворил парашута.Пилотите говореха нещо, но никои не им разбираше. Напред излезе един младеж и им заговори на англииски. яха приятно изненадани. Младежът учеше в София за инжинер,казваше се ИОЛО Христов.Разбра се от преводача, че искали да се предадат на официални представители на власта.Не разбрах , какво стана по нататък,тъи като дядо ме прибра и каза,че тези американци са убиици и трябва да ги линчуват. Баща ми и чичо ми бяха на фронта.По късно се разбра,че самолета е хвърлял  бомби над гр.Плоещ ,Румъния,бил повреден и  се наложило да го напуснат пилотите.Кмета на селото нареди на всички стопани,които имат волове,т.е.,че ги мобилизира да превозват части от самолета до ЖП гарата.Бяха дошли военни и режеха на части самолета..Почти във всяка къща имаше по някоя частица от самолета,хората се бяха снабдили,предварително. Расилния на два пъти носи заповед на баи Иван Баченката, но тои отказва да отиде с воловете да кара части от самолета.Отговора му бил:Не не мога, няма да отида,КОИТО ГО Е ДОКАРАЛ ТОЗИ САМОЛЕТ ,ДА СИ ГО ОТКАРА,не ме интересува.Този му лаф стана тема  на разговор и смях в кръчмата.
И така нашите селяни видяха истински американци.
П.С.Беше 1957 год. До гробището спря една голяма лимозина.От нея слезе висока жена ,облечена в черно.Двама човека бяха разкопали гроба на американския пилот,туриха останките му в един дървен куфар и заминаха.Това бе моят спомен
ако има някоя неточност, все пак ,бях 5 годишен.