И пак беда. Стопанката му се спомина и Мартин остана кръгал сирак."Децата" от града доидоха ,говориха си, мислиха ,какво да правят с Мартин.Още го обичаха, но в града не можеха да го вземат.Решиха да го подарят на някои стопанин от селото, само и само да гледа Мартин и да го ползва за работа.Но ,които и да попитат,никои не искаше старо магаре.Напълниха му яслите с сено и си заминаха, имаха си градски проблеми.Беше още лято.Мартин скиташе безпризорен,нещастен.Понякога спираше и дълго гледаше с празен поглед в една точка.Липсваха му стопаните,не чуваше вече топла човешка дума.Понякога спираше пред някоя порта,каточели,очакваше да го поканят вътре,но чуваше:Пръш,махаи се от тук".
Магаретата са едни от наи верните на човека животни.Не случаино са спътствали светци, апостоли, монаси..Мартин също бе умно магаре и разбра:Неговата мисия на този свят е приключила.Разбра ,че е ненужен, излишен.Прибра се в стария яхър,положи глава на сламата ,опъна крака и .. умря!
Така и с хората се случва.Остарееш, чустваш се излишен,ненужен,в тяжест и виждаш един единствен изход.
Краи!

Горкия марко- поне е умрял от старост вместо да напълни колбасите в някой столичен магазин...