Беше малко муле.черноСтопанина беше го взел от съседно село.Току беше отбито.Първите два дни беше омърлушено,след това започна да свиква в новия си двор.Децата на стопаните веднага го заобичаха: даваха му бисквитки,тревица,тичаха по пътя и по краи реката и то тичаше след тях.Кръстиха го Мартинчо.След месец Мартинчо се чустваше вече господар в двора.Първо погваше старото куче Шаро, то подвиваше опашка и се кривше под коша,после,притропваше с копитца към петела,правеше мъкеф, как петела подхвръкаше от страх.Наи харесваше ,когато някои го чешеше по шията и гръба.Така растеше щастливо малкото муле.Но времето бързо тече.Ето го вече Мартинчо на две години.И един ден стопанина му сложи самар.Почуства се неудобно, беше свикнал със свободен гръб.Но от стопанина имаше респект,усещаше, че тои му е главния господар.Сложха му и две чувалчета с мливо и потеглиха към воденицата  , долу под селото.Не му тежеше много, но усети,че трябва да стъпва ситно, за да незалита.Научиха Мартин да оре и лозето и градинката до къщи.Беше едно яко, полезно магаре.
На три години беше вече един едър, як мъжкар.Като му доидеше от вътре,затичваше, хвърляше двуметрови къчове,после спираше,забиваше копита в пръста,вдигаше глава и издаваше такъв силен магарешки рев,че огласяше цялото село.Случваше да му отговори,някоя магарешка дама , с един по нежен,глас,приличаш на зов.
И се случи нещо непредвидено.Мартин бе вързан на една поляна краи селото да пасе.Като че ли усети някаква миризма,изду ноздри,изрева си магарешката ария и чу отговор:Някъде наблизо,магарешка дама ,нежно го зовеше.Мартин дръпна въжето с мощна сила,скъса го и полетя.Срещнаха се на междуселския път на асфалта.Мартин не се поколеба нито зая миг, беше подготвен.Дамата това чакаше. И започна един секс, както само магаретата го могат. В това време пристигна  междуселищния автобус. Шофиорът спря,магаретата бяха застанали напряко на пътя.Пътниците -мъжете подсвирваха, жените  испискаха и уж наведоха глави да не гледат,някои моралист извика, махаите тези магарета, има деца,друг му отговори:селските деца знаят всичко за животните.
Мартин ,като чели, все пак разбра,че е на неудобно място,слезе от дамата ,ръфна я галено по врата и кривнаха към реката.. Привечер, Мартин се прибра уморен и доволен.Годините се редяха,децата порастнаха и отидоха в градовете,там и заживяхаСлучи се и беда:стопанина лоша болест го отнесе ,стопанката остана сама.Мартин и беше пръв,верен помощник,ореше и градинката, возеше дръвца.Беше се вече укротил, не лудуваше,стоеше  замислен, уклюмал.Явно и тои остаряваше.
следва продължение