Соца с гръм се сгромоляса
Лабаво сме  го  били строили
Доиде формация нова,демокрация
Реши и започна,земята да връща
На  селяните ,селски, градски.

С двете си сестри,
Бащините ниви разделихме,
По седем декара на човек,
На мен се падна  нивата
Под селото, до реката.

Документ получих,аз надлежен,
Със скица придружен
И станах  собственик
На нива родна от 7000 кв. / м
И в мене нещо се зарадва,
Почуствах се богат
И след ден ми звънна телефона:
Бизнесмен ,случая проучил,
Иска нивата да купи
И жълти стотинки ми предлага.
Не,не се продава.Стоп!
Тъкмо почуствах се богат:
Имам 700кв.м,от картата на
Моята държава,а също толкоз
И от земното кълбо.
А и немога  спомени да продам,
Дори за милион,
В тази родна нива,
С маика, татко  сме орали,копали и жънали
И от нея хляб сме яли.
Лежа си в градското легло и мисъл ми минава,
Ще ида в нивата  да легна,по гръб в меката трева
И цяла нощ там ще гледам звездното небе.
Не нивата си аз недавам и за милион пари.Краи