Може смях да предизвикам,
Но пиша си аз еи тъи на воля
В компютъра  на длъж и шир,
В стил "А ЛА ШЕКСПИР

Така си клетките спасявам,
Да работвт аз ги карам,
Пък  ако и да ще,
Светът от смях да се тресе.

Стихове в мен напират
Римуват се неспират,
И трябва да ги пиша,
От тях да се разстварвам.

Четете ако щете,
Смеите се ,не ме щадете,
Това е моито ЕГО,
Не мога аз без него.

И на жената вече,
В рими аз говоря"
Жена за вечеря , моля,
Голяма водка със салата."!

Сутрин на кучето си викам,
"Хаиде Шаро , бързо,
На разходка ме води,
Че главата ме боли"

Така живота в рими аз го карам,
Та да видим,до къде ще го докарам.