Разказват стари времена,
Живял е Кралс хубава кралица,
Придворен шут в ноща стоял
И с песните си я развличал.

Но за беда влюбил се тои
И не в простичка девица,
Забравил ранга   свои,
Обикнал гордата кралица.

Веднъж кралицата каза:
"Изпеи ми шуте серенада
И трогнеш ли сърцето ми,
Целувка ще ти дам в награда

 песен дивна се разля,
Що гали женската душа
И глупецът шут тогаз разбра,
какво бе царската целувка.

ревнив слуга в ноща видя
И на краля случая долага
И за награда тоз слуга
На шута тои главата получава.