Село,уж от света отдалечено,скрито зад  три планини,с извори чисти и две реки
а и тук довтаса "жълтата гостенка" и хвърли в ужас селото.
Наи-напред покоси  двамата синове на семеиство Катеринкини.Учеха в града,
навярно там са хванали страшната болест на Кох.Маика им беше властна жена,с култура по висока за средното ниво на селото..Братята бяха вече голями,единят беше и семеен,но  ТБЦ-то не ги пожали.Не мина и година -отиде си и сестричката им от същата болест.Нещастните родители ,продадоха къщата и имота си и заминага за далечно село.
--Не мина много време и се разчу ,че и Петрана Джамбаска е болна  от туберколоза.
Махалата изтръпна. Петрана и Георги Джамбаски имаха три деца. Малкото момиче,нямаше и две години.Бяха заможни,имаха стада и кошери.Даваха и мляко,мед,но ,нищо не помагаше.Жената си отиваше..Показваха детето и само през прозореца..
Беше пролет,края на  маи.Петрана,извика Георги и го помоли  да я закара до неината нива,в местноста "Арангел",искала да види,дали е класила.Зестра  бе я донела
Георги,сложи ритлите,сложи слама,застла една голяма черга,постави и една възглавница,после,нагласи и шпригли,застя ги с еди чаршаф,за сянка и потеглиха.Георгводеше воловете,а Васка, голямата им дъщеря,ги подкарваше от капрата.Срещаха ги хора, досещаха се , и викаха ,бог да ви помага,вместо "добра среща, както обикновено.
Пристигнаха, нивата бе  до сами пътя.Георги,махна чаршафа,повдигна Петрана,
подпря я с възглавницата.,така ,че да може да вижда нивата.
--Ах на кака  нивичката,как ми е класила,зелена,зелена и с ружи окрасена!
Нали ще храниш децата ми миличка,нал8и няма да ги оставиш да гладуват.
-Благодаря ти миличка.
Васка накъса една китка класове,притури и няколко ружи и ги даде на маика си.
Петрана ги прегърна,,отпусна се,полегна,видимо щастлива.
--Хаиде, Георги,връщаите ме.
Бяха изминали около километър,,когато,Петрана помоли,Васка да и изпее любимата и песен.Васка запя,колата тропаше по шосето и заглушаваше хлиповете и.
Някаде по средата на песента,нещо накара Васка да се обърне и разбра:маика и беше починала.Беше с спокоино лице,с лека,едвам доловима усмивка и с поглед в пролетното небе.