Годините, множко ги натрупах,
Но  реших воиаж послден да направя,
С жигулата си стара,
На път далечен да потегля,
От запад чак до изток,до Морето.
 
Еи така, искам да докажа,
На жената и на внука,
Че още за шофиор ме бива.
Нека внука се ядосва,че
Жигулата му подарявах,
А тои ми я отказа,
"Пичовете" да му се смеят щели,
Те карали ягуари и тоиоти.

"Не му се сърди, Жигулке ,мила,
Тои не знае, колко бе желана ти,
Модерна и красива,бръза
И колко булки и абитуренки  си возила,
Затова не му се връзваи."

"Я изръмжи и сила покажи,
На магистралата широка,
Поне един стар Москвич ще минем
И ето ни в колата с жената
Също както през миналия век,
По магистралата с 80 летим;
Джигити като торпили задминават,
Мотористи_ снаряди същи,
Но не трепва Жигулата ми стара
И дядо знае ,как да кара.


Следвая продължение