Постинг
20.05.2015 22:17 -
КОФАРИ...продължение
КОФАР номер 4
Някак плахо до кофата пристъпи
Явно пенсионер,с костюм изтръкан
И шапка, била някога бомбе,
Огледа се,ровна и свитък вестници извади,
Отупа ги,повдигна да ги види,
Така и аз лицето му видях
И о, Богове, познах го!
Беше моя учител по история.
Как бе това възможно,
Така да изспадне,
Да не може вестник да си купи,
Да търси стари да чете.
Та тои беше родолюбец,
Помня с какъв патос говореше
За нашата история и България.
Това позор ,се маи нарича.
Учителя забърза някаде нататък.
Кофар номер 5
Куче улично пристигна,
Обикаля, души,но нищо не намери.
Съжалих го остатъка от закуската му хвърлих
То бързо я нагълта,
Благодарен поглед ми отправи
И замина, към следващата кофа.
А аз хубавия ден си развалих
Не ,кафе на терасата,повече не ще да пия
Краи.
Някак плахо до кофата пристъпи
Явно пенсионер,с костюм изтръкан
И шапка, била някога бомбе,
Огледа се,ровна и свитък вестници извади,
Отупа ги,повдигна да ги види,
Така и аз лицето му видях
И о, Богове, познах го!
Беше моя учител по история.
Как бе това възможно,
Така да изспадне,
Да не може вестник да си купи,
Да търси стари да чете.
Та тои беше родолюбец,
Помня с какъв патос говореше
За нашата история и България.
Това позор ,се маи нарича.
Учителя забърза някаде нататък.
Кофар номер 5
Куче улично пристигна,
Обикаля, души,но нищо не намери.
Съжалих го остатъка от закуската му хвърлих
То бързо я нагълта,
Благодарен поглед ми отправи
И замина, към следващата кофа.
А аз хубавия ден си развалих
Не ,кафе на терасата,повече не ще да пия
Краи.
Няма коментари