СНЕЖНА ГЛУХА СТЕП
ПЪТ ДАЛЕЧЕН СТАР,
ВСРЕД СТЕПТА ОТ МРАЗ
ГИНЕ МЛАД КОЛАР.

И С ПОСЛЕДНА МОЩ
ТОИ ПРЕД СМЪРТЕН ЧАС,
В СКРЪБ НА МИЛ ДРУГАР
ШЕПНЕ С ТЪЖЕН ГЛАС:

МИЛИ ДРУЖЕ МОИ
СМЕЛОСТ НЕ ГУБИ,
В ТАЗ БЕЗКРАИНА СТЕП
ТИ МЕ ПОГРЕБИ:

ТЕЗ КОНЕ ПРЕДАИ
ТИ НА ТАТКО МИ
И НОСИ ПРИВЕТ
ТАМ НА МАИКА МИ
.
НА ЖЕНА ПРЕДАИ
МОЯ ПРЪСТЕН ЗЛАТ
НЕИНАТА ЛЮБОВ
ЩЕ НОСЯ И В СМРТТА.



ЗАЩО ЖАЛИМ ЗА ЕДНА ПОХАРЧЕНА РУБЛА,
А НЕ ЖАЛИМ  ЗА ЕДИН НАПРАЗНО МИНАЛ ДЕН.
  руска сентенциа

ГОЛЯМАТА МЪДРОСТ- Е ГОЛЯМО СТРАДАНИЕ.
КОИТО ТРУПА ПОЗНАНИЕ- ТРУПА ТЪГА
              гр.философ ЕКЛЕСИАСТ