В огледалото стенно стара баба се гледа и пита:
Нима тази старица с бели коси,с набръчкана коща и уморени очи съм аз?
-Да това си ти!-Огледалото рече.
_Не,не,не вярно,лъщеш  огледало стенно ,ти дяволско средство.Та аз до завчера
дете бях на кукли играех.Бабата рече.
-Да ,дете беше,но минаха  сдемдесет години от тогава.-Огледалото рече.
-Но как и кога,о,Боже,така и не съм разбрала,че съм ги живяла.Та аз сякаш вчера девоика  весела бях,с очи звездици,с кръшна снага и коси златни къдрици.Бабата рече.

-Да девоика беше ,но минаха шесдесет години от тогава,огледалото рече.
Не тъжи,пак то рече.
Не гледаи в мене ,а се обърни и виж твоите три внучки:и трите с очи звездици,с коси златни къдрици,а голямата с кръшната снага за булка вече се стяга.
  -Не жали.твоят живот ,чрез тях ще продължи.-Огледалто  рече

Посвещавам този диалог на сестра си  МАРИЯ