Песен на заточеника
Тази песен е на Гено Нецов Велчев  адвокат от ц Лик врачанско
затворен от ком.власт в лагера в Белене..

Люляк ме облъхва ,съдбоносна пролет,
Славеи ми напява  дивна маиска песен,
А луната грее и далеч  огрява
И за  роден краи спомени навява:

Дали там е пролет и цъфтят цветята,
Дали там подскачат весело децата!
О ,мои роден краи,защо си тъи далече
и за мене никои не си спомня вече.

Месечинко сестро,като толкоз ходиш.
първото ми либе неиде не видя ли"
Че заради мене то с черна кърпа ходи,
И в сърце си клето,тежка мъка носи.

Маика му плака 3 години ,разболя се от рак и почина,но все пак го дочака,видя го и почина