Пред супермаркета улично куче видях,
беше пес страховит,с осанка на вълк
и имаше чип на ухото.
Съжалих го,имах любимец,
парче месо му подхвълих"
очаквах набързо да го лапне
и с опашка,благодаря,да ми каже!

Ала то,дори не го помириса,
не мръдна ни с ухо,ни с опашка,
и със зли очи ме погледна
и с погледа каза ми това:

"Не ме жали господине,
на хората вече не вярвам"
на стопанин верен приятел бях аз"
а тои ме на пътя изхвърли,
а един от вас отрова ми подхвърли;

После в Приюта с тояга ме биха"
с игли ми кожата дупчиха
и пак ме на пътя хвърлиха,
да се скитам бездомен.

Сега си живея свободно,
не ми трябва човешка опека,
намразих го човешкия род,
за мъст зъбите си точа,
така,че бъди  ми разумен,
далече от мен  да стоиш!"

Ми  Кучето рече
И аз си тръгнах засрамен,че Човек се наричам.